Депресия, Гняв, Агресия. Как да се справим с тях?

Сега нагледно ще обясня как може да се справим с гнева

Разгледай следната карта добре:

гняв

 

Та, какво правим с ГНЕВА ?

Е, имаме карта и сега ще „изследваме територията”.

Използвайки я може да видиш всяка ситуация и промяна, която гневът предизвиква в живота ти.

Също така и в случаите, когато насилие, агресия и депресия са се проявили в живота ти.

Дали това би ти било полезно…?

Да започнем със следното: Причините за гнева са две и всичко, което някога е допринесло за твоя гняв е една от тях.

Може да звучи просто, но ако наистина разследваш живота си ще видиш, че това ще да се окаже истина.

   Причина 1). Болка от външната среда е успяла да влезе през границата ти.

   Причина 2). Може да си забелязал, че нуждите ти не са     били покритивътре в границата ти.С други думи, ти липсва благосъстояние, липсва ти грижа в живота.

Да видим как тези двете се балансират. За целта ще използвам следния пример:

Да кажем, че си в супермаркета и по това време бързаш, а част от нуждите ти не са покрити. (например: глден си или ти липсват достатъчно пари)

На всичкото отгоре те пререждат на опашката и даже те настъпват.

Как би се чувствал? Ядосан най-вероятно.

Тогава имаш и двете причини за гнева в теб.

Ами, ако алтернативно “резервоарът” ти е пълен на благосъстояние – имаш толкова пари, че няма да се налага да работиш никога повече, имаш много приятели, страхотна връзка и същата ситуация се повтори, как би реагирал тогава?

Надали би те засегнало, даже някои хора може да подходят с хумор или дори снизходително към другите, които са ги засегнали.

Каква е разликата между двата сценария – и в двата случая ти се случва едно и също.

Разликата си ТИ и твоето ниво на БЛАГОСЪСТОЯНИЕ.

Разликата е в твоето ниво на благосъстояние – нивото ти на покритие на нужди.

Знаейки това, може да използваш дневник, за да запишеш нуждите си под диаграмата, когато си анализираш гнева.

Единствените две причини в света за появата на гняв са болка и не покритието на нуждите ти.

От тук следва, че болката и благосъстоянието са противоположни, които се неутрализират едно с друго. Ако си пълен с благосъстояние всъщност границата ти се подсилва срещу болката.

Иначе казано: колкото по-задоволени са ти нуждите, толкова по-силна е границата ти – по-силна е способността ти да кажеш “НЕ”.

Тази съставна на самочувствието ти подсилва личностната ти граница срещу този специфичен вид стрес наречен болка.

От друга страна, ако болката успее да проникне в границата ти, тя унищожава точно толкова количество тип самочувствие – наречено благосъстояние. Точно както материята и антиматерията се самоунищожават, когато влязат в контакт една с друга.

Но да кажем, че вече си се ядосал. Намираш се в състояние на гняв.

Когато вече си в това състояние, какво правиш от тук нататък?

Както може да се види на графиката имаш само три относно гнева си с гнева си.

1. Да не направиш нищо относно него – не вземаш никакво решение и го оставяш да се складира в теб под формата на депресия или тъга (гнева и тъгата са една и съща емоция, просто се проявяват по различен начин).

2. Друга възможност с гнева е да вземеш деструктивно решение, наречено АГРЕСИЯ или НАСИЛИЕ. Това е решение тип ПОБЕДА-ЗАГУБА, – не зряло решение. Решава проблема в краткосрочен етап, но в дългосрочен план не помага.

3. И накрая има само едно последно нещо, което може да сториш с гнева си – да бъдеш конструктивен/градивен с него – да вземеш решение от вида ПОБЕДА-ПОБЕДА и думата за това се нарича НАСТОЯТЕЛНОСТ.

 

Много хора си мислят, че гнева като цяло е лош, но всъщност не е – той е неутрален.

Може да се използва по отрицателен начин (депресия) или по деструктивен начин (агресия), или по по-различен конструктивен начин наречен настоятелност.

Та какво значи настоятелност? – (противоположното на агресия)

Агресията по дефиниция означава, че някой трябва да изгуби, задължава, че някой трябва да бъде победен. (физически или емоционално)

Това е начин на мислене, при който човек не може да се почувства победител, докато някой друг не изгуби.

Не може да се почувства с високо самочувствие, докато не накара някой друг да има ниско самочувствие.

Психоаналитиците наричат този процес нарцисизъм или патологичен нарцисизъм.

Незряло мислене и поведение.

Нека да разгледаме всяко едно от тези разклонения по горната карта.

Какво е депресия и как да се справим с нея?

 

Депресията метафорично казано се намира като в съд за течност, която се складира в теб, когато бъдеш пасивен.

Често обяснявам, че дефиницията на живота е това да се вземат решения. Какъв е човек, ако не взема решение – не до там жив, леко „мъртъв”, ако може така да се каже.

Ако си виждал депресирани хора и слушаш това как те описват качеството си на живот – знаеш, че те се чувстват по-малко живи.

Е, сега вече разбираш и защо. Поради пасивността, с която се отнасят към гнева си.

Та когато си оставяме гнева да стои в нас, той ни прави депресирани. И очевидно това не е добра опция за него – въпреки, че всички го правим понякога.

Ако някой е тъжен по принцип това е най-вероятно поради нещо, което му трябва, но не получава.

Често в такива случаи хората не знаят какво им е необходими и споделят, че просто се чувстват тъжни.

Ако нямаш детайли за това, кои нужди не са ти покрити имаш ли шанса да ги покриеш – трудно. По този начин си обречен да си депресиран.

Но ако знаеш точно какви са ти потребностите и предпочитанията, тогава ще можеш и по-подробно да знаеш какви са ти и нуждите.

Ето как и функцията на личностните границите се включва.

Това, което трябва да направиш е да започнеш да ставаш ядосан, вместо да стоиш депресиран.

Качваш се едно ниво по-нагоре спрямо графиката.

За пример ще използвам следния: Да кажем, че някой е тъжен или депресиран относно дадена работа, която не харесва.

Тогава той може да каже, че заплащането е ниско, часовете са много и шефа е гаден.

Но колкото повече детайли намира, относно това което го прави депресиран, той си казва: „Защо трябва да работя за толкова малко пари, при такъв гаден шеф и толкова дълго време и така започва да се придвижва нагоре към гнева, вместо да стои в състояние на депресия”.

Гневът е по-полезно състояние от тъгата. Но за жалост много от нас са имали минало или ситуации от детството, които са ни блокирали и не са ни позволили да вземем дадено решение.

Хората и социалното разбиране постоянно ни натякват, че не е добре да се ядосваме или да се държим прекалено емоционално.

Е, ако се блокираш от това да вземеш решение, то имаш само една опция за гнева – да се депресираш.

Трябва да се “от-блокираш” и да си позволиш да вземаш решения.

Защото единствения изход от това да си ядосан, депресиран, да ти липсва благосъстояние или да ти е причинена болка е способността ти за вземане на решения и справяне с гнева ти.

А решенията ще бъдат деструктивни или конструктивни.

Какво предствалява агресията?

Да се спрем сега на деструктивния избор за гнева – агресия.

Много хора мислят, че агресията се равнява на гняв. В същност това е разновидност на гнева, както депресията – това е начин на мислене от тип ПОБЕДА-ЗАГУБА спрямо използването на гнева.

Агресията е поведение, което стоварва твоя гняв в границата на някой друг и това я прави незряла и детинска, защото не уважава границата на другия човек.

Това са ситуации, когато някой вижда света като място на недостиг в който, за да може той да победи, някой друг трябва да изгуби.

Състезанието изисква агресия, защото условието за победа е да има друг, който е загубил.

Относно агресията като незряло поведение и идеята за недостиг: Реално погледнато, когато сме деца нещата са недостатъчни и сме малко по-безпомощни в сравнение, с когато сме възрастни.

Не можем просто да се ядосаме, да се изнесем от вкъщи и да си намерим работа, когато сме на 5 години.

От такава гледна точка, света е място на недостиг, когато си дете. Но като зрял и възрастен, света е място на безкрайни възможности, в случай че си в нормани условия.

Може да разгледаш живота си и да се сетиш за ситуации, където си бил емоционално наранен или ти си наранил някой емоционално – може ли да кажеш, че не е имало достатъчно от нещо наоколо в света и си се чувствал, че трябва да прибегнеш в режим на ПОБЕДА-ЗАГУБА.

Може би не си използвал достатъчно Наблюдаващото си Аз (умението си за самонаблюдение) по това време.

Примерно да кажем, че двама души завършват едно училище с еднаква степен и си намират една и съща работа в дадена компания, но след време единия бива повишен, а другия не.

В последствие този, който не е повишен започне да завижда – защо ли се държи по този начин ?

Защото той е в начин на мислене като, че света е място на недостиг, а завистта му тогава се явява вид страдание. Завистта (и ревността) е агресия насочена към някой относно бъдещето. Той е ядосан, че в бъдещето другия може да има повече от него.

Агресията е незрял начин на мислене, който не ни служи добре в повечето ситуации.

Основава се на недостиг.

Сега некс да видим това, което наричаме цикъл на насилието.

Примерно аз се ядосвам – правя тази сделка ПОБЕДА – ЗАГУБА и те наранявам.

Тогава ти се ядосваш и ти вземаш деструктивно решение и ме нараняваш обратно. Аз те наранявам пак, после ти мен обратно и така става затворен кръг – цикъл.

Както конфликти в Близкия Изток или фенове на футболни отбори.

Цикъл на насилие – създава отрицателен моментум в живота.

Всъщност, какво постига цикъла на насилието?

Това е генератор на гняв – създава нова енергия от други неща, но ефекта му е само в краткотраен период от време и не решава никакви проблеми. В дълготраен период е пагубен.

Единственото, което решава проблема е да се използва конструктивно решение, което означава, че трябва да се използва способността за самонаблюдение.

Вземането на деструктивно решение отново значи, че някой цели бързо справяне с проблема.

Та какъв е единствения изход – конструктивно решение наречено НАСТОЯТЕЛНОСТ.

Когато си настоятелен това, което правиш по дефиниция е: покриваш си собствените нужди, независим от други хора по начин, който не наранява останалите и начин, който е търпелив, зрял и се отнася за отлагане на задоволството, отколкото да се търси бързо задоволство.

Настоятелността е да се изчака малко време, да бъдеш търпелив – хубавите неща идват за този, който чака.

Когато си настоятелен по правилния начин, вместо да действаш агресивно или мазохистично (депресирано), тогава благосъстоянието ти ще се повиши: 100% гарантирано.

И гневът и депресията ти ще се понижат. Защото това, което си се научил и си направил по този начин е, че си се погрижил за себе си, вместо да разчиташ някой да се погрижи за теб.

Настоятелността е начина да се погрижиш за себе си, когато няма кой да се погрижи наоколо за теб.

А как се прилага това във взаимоотношенията?

Познаваш ли някой, който като цяло търси партньор в живота тип „майка“ или „баща“: Човек от който да е зависим, да го кара да се чувства добре, да му казва, че е добър и да се грижи за него.

А той/тя никога не е дал нищо обратно?

Нещо като взаимоотношение майка-син или баща-дъщеря.

Зрелите хора трябва да се научат как да се грижат за себе си първо.

Да се върнем на примера за настоятелността, където имаш гаден шеф, много часове и ниско заплащане.

Нуждите ти са да имаш добър шеф, нормални часове и справедливо заплащане.

Е, какво правиш, за да ги покриеш?

Бавно и търпеливо с дисциплина търсиш за по-добра работа през определен период от време или се подготвяш за такава, в която шефът е добър, заплащането е нормално и часовете не са толкова много и напускаш старата работа.

Напускането на старата работа не наранява никого. Ти си отговорен за това да покриеш собствените си нужди, а другите са отговорни за това да си покрият техните.

Сега вече знаем как стоят нещата на единия край на отрицателния емоционален спектър. Където е гнева. Нека да научим за другия край – тревогата.

Тревога. Как да се справим с тревогата?

Разбирайки и тази концепция, вече наистина ще знаеш как да подходиш към всеки емоционален проблем, който тe сполети.

Дали ще отнеме време?

Е, може би… за някои ще е по-бързо, за други не толкова, но вече имаш знанията да го сториш.

Нека да пристъпим към тревогата:

тревога

 

Както и при гнева има само две причини за тревога.

Едната е доста очевидна – загуба, заплаха от загуба или въображаема загуба.

Тя идва отвън към теб и се опитва да нахлуе през границата ти.

Другата причина за тревогата, не толкова очевидна, е когато си с ниско ниво на увереност (увереността е едната половина от самочувствието).

Примерно: Да кажем, че получа голяма сметка за нещо (телефон, ток.. т.н.) – вид загуба и ако аз не съм уверен, относно наличието на пари или незнам как да се сдобия с тях какво ще изпитам?

Ще бъда притеснен/тревожен относно случилото се.

Обаче, ако получа голяма сметка, но съм уверен относно парите, имам много знания и умения, имам активи и прочее, дори и да ми липсват пари в момента, ще се чувствам сигурен и спокоен.

Ще знам как да правя пари, където и да съм, следователно няма да изпадна състояние на тревожност.

Това са истинските две причини за тревога в света – ЗАГУБА и ЛИПСА на увереност. Те са противоположни по начин, както материята и антиматерията.

Каква е разликата между описаните по-горе две ситуации?

Отново разликата е в човека, т.е. в това, колко увереност има.

И от значение не е каква е околната среда, а какво градиш в себе си.

Решението? Когато си тревожен има само три възможности.

Може да си пасивен, относно тревогата и да я оставиш  да те контролира.

Това се нарича импулсивност – действаш преди да мислиш, спонтанно.

Или да мислиш за тревогата и да вземеш решение по мазохистичен начин – това е начин на мислене, при който човек се съжалява, оплаква и като цяло мисли като жертва.

Третият начин е да направиш конструктивен избор и да подходиш решително и смело.

Когато човек е обвзет от тревога, той реагира по един от трите начина:  импулсивно, мазохистично или смело.

Какво е импулситвност?

И така, когато не вземаме решение спрямо нашата тревога тя прави противоположното на гнева. Гневът нахлуе ли в нас, а ние бъдейки пасивни спрямо него той ни депресира, но тревогата ни кара да вършим действия, когато сме пасивни спрямо нея – ИМПУЛСИВНОСТ или ОТБЯГВАНЕ.

Чувал ли си за термина „бий се или бягай”? Това е рефлекс, който се случва в мозъка ни, когато попаднем изненадващо в ситуация на висока опасност, и като че ли на автопилот мозъкът ни командва тялото, да избяга от ситуацията или бързо да се справи с нея.

Примерно, ако човек бива нападнат нощем в тъмна улица – той автоматично би побягнал, или би се отбранявал като реакция на страха. Това е инстинкт, а не осмислено решение.

Този инстинкт ни е необходим, той е еволюирал, за да ни защити: борбата означава ИМПУЛСИВНОСТ, избягването  означава ДА СТОИМ НАСТРАНИ.. Той ни е бил нужен може би преди 50 000 години, когато животът е бил много по-застрашен, отколкото в съвремието.

И е малко иронично, че в днешно време, при липса на толкова много опасности, този същият инстинкт, който е проектиран да ни запази живота, може да ни тласне към разрушаването му.

Какво имам предвид. В днешно време, няма толкова опасности, които да ни застрашават и сега проявата на това поведение се изявява в различни пристрастявания и зависимости.

Неща от сорта на прекомерно ядене, харчене, алкохолизъм, работохолизъм, наркомания, пушене, различни мании – за пазаруване, компютърни игри и прочие.

Когато клоним да бъдем пасивни и не вземаме много решения, нашата тревога намира този пряк път през инстинкта ни, за да се прояви в горепосочените места.

Като цяло това се свързва с използването на Наблюдаващото Аз (самонаблюдение). Когато ни липсва тази способност, тревогата ни кара да вършим нежелателни неща. Затова е важно да се използва способността за самонаблюдение.

Този рефлекс също стои зад понятието, което психиатрите наричат панческо разтройство. Това е, което я причинява.

Вместо да бъдем импулсивни спрямо нашата тревога е добре да спрем и да помислим, преди да действаме.

Да се запитаме: „Какво ли значи моята тревога? Тя е предупреждение, опитва се да ми помогне в живота. Време е да действам, но първо трябва да помисля”.

Мазохизъм

Оттук, ако вземем деструктивно решение спрямо нашата тревога по начина, по който мислим – това се нарича мазохизъм.

Няма се предвид сексуален мазохизъм, а нагласа за самосъжаление, оплакване, „горкия аз”. Жертвен начин на мислене и визия на света като място на недостиг. И определено си е метод на страдане – мазохизмът е вид страдание.

Такива са например моментите, когато се тревожим за събитие, което предстои да се случи в бъдеще. Ние не контролираме бъдещето на 100%, следователно по този начин страдаме.

Тревогата превърната в мазохизъм има различни проявления: оплакване, съжаление (тревога относно миналото), безпомощност, безверие и прочие.

Като възрастни, ние никога не сме безпомощни. Едно новородено дете е безпомощно, но възрастен индивид, без сериозни умствени или физически увреждания никога не е безпомощен, дори и решението на проблема да се състои в това, да го остави за момент и да продължи напред.

Тук отново може да наблюдаваме отрицателен моментум – да го наречем цикъл на мазохизъм.

Той се проявява като мания и сега ще дам следния пример: Да кажем, че си си изгубил портфейла.

Изгубваш един портфейл – това ти причинява единица тревога.

Приемаме, че си решил да мислиш мазохистично и деструктивно относно случилото се и така тревожейки се ти усилваш тази единица тревога неколко кратно – да кажем по десет.

Повтаряш цикъла десет пъти, което дава на мозъка ти десет „умствени” преживявания на загубата, което поражда още десет единици тревога и ако не се спреш, и продължиш да вземаш деструктивно мазохистично решение, тези десет единици се умножават по още десет и се превръщат в сто единици тревога и притеснение.

Сега вече мозъкът ти изпитва сто преживявания на загуба, докато всъщност си изгубил един портфейл само веднъж.

Нарича се когнитивна деформация в когнитивната терапия.

Вид илюзия, за това казах, че е вманиачаване. Понякога, при по-сериозни случаи, става хронично,  но за повечето хора се превръща в навик да се оплакват, да съжаляват за миналото и т.н.

Нека да свържа това поведение с теорията за ПОБЕДА-ЗАГУБА.

Може да не изглежда очевидно на пръв поглед, но в дълготраен период от време, когато някой роптае и хленчи за нещо, това ще му доведе повече загуба.

Ако постоянно мрънкаш и се оплакваш на приятелите си, накрая ще останеш без такива.

Това е начин за моментно „справяне” с проблема – непреднамерено си стоварил своята тревога в границите на някой друг и така ти си се отърсил от нея за момент оплаквайки се, и вече другият човек я носи в себе си. Все едно ти си победил, а той е загубил, защото несъзнателно очакваш той да поеме отговорност за нея.

Ако се оплача на шефа си за нещо, аз вече не трябва да се тревожа за този проблем, грижата остава за него.

И каква сделка е това? ПОБЕДА-ЗАГУБА. Така всъщност ставам деструктивен – само се оплаквам, без да предлагам решения. Това е незряло поведение.

Какъв е изходът? Той е само един. Единственият път навън от тревога, импулсивност, пристрастявания, мазохизъм и жертвено мислене се нарича… КУРАЖ.

 

Какво е кураж, като начин за справяне с тревогата?

Та, какво е куражът? Кратко и ясно аз го дефинирам така:

Направи правилното нещо!

Куражът не е само храброст, нито безстрашие – той е правилното действие в появилата се ситуация.

В крайна сметка правилното поведение е решение само по себе си.

Както определихме по-горе – животът е низ от решения и куражът сам по себе си е решение.

Щом си жив и дишаш, значи си способен за вземане на решения, което значи, че притежаваш кураж, без значение колко негативи са се стоваряли върху теб в житейския ти път.

Можеш да имаш кураж във всеки момент, просто като решиш да направиш правилното нещо.

А кое определя правилността на твоето действие?

Регулаторите са  Нравствеността и Интуицията. Твоята нравственост ти казва, кое е правилно или не, а интуицията преценява дали околната среда е подходяща за това, което ще сториш.

Ето как частите от пъзела се напасват една към друга.

Интересен е фактът, че точно преди момента на кураж сме по-сами от всякога. Помисли над това! Никой неможе да прояви кураж вместо теб, неможе да го вземеш назаем, неможе да го купиш. А в момента след куража ти си лидер и всеки иска да се присъедини, да те поздрави и да ти помогне.

Когато проявиш кураж, какво получаваш на 100% след това? Точно така – увереност. За всяка единица проявен кураж получаваш също толкова увереност. Увереността е твоята награда, всеки път, когато използваш куража.

Проявяването на кураж не зависи от резултатите, които ще получиш след него.

Проследи следния пример: Ако някой изпитва притеснение от говорене пред публика, има ниска увереност и се страхува от загуба на репутация и самочувствие, и ако никога не се реши да “пребори” този страх, то тогава той ще избягва говорене пред публика, няма да се наеме на работа, която изисква това, може да прибегне до подтискащи страха лекарства, да увеличи приема на храни и напитки, вследствие своята неувереност, но тези неща не биха му помогнали да израсне като личност.

От друга страна, ако подходи мазохистично, може все пак да се реши на публична изява, но ако го направи по начин, който издава страха и несигурността му (примерно мънка под носа си, заеква и пр.) – това не гради увереност, защото той се държи като мазохист.

Фразите: „Ох радвам се, че оцелях, без малко”, “Ох, извадих късмет” и пр. не са показател за проява на кураж – а обратното!

Куражът е да отидеш към целта с всичко, което имаш и притежаваш като потенциал (твоите психологически ресурси), и да си  готов да се изправиш срещу най-страшното си предизвикателство.

Но тук  искам да направя едно важно разграничение. Има разлика между кураж и безразсъдство.

Помисли!

Войниците, които отиват на война да се бият, не отиват там за да умрат, а за да живеят.

Те биват тренирани в казарми и са подготвени за това, как да НЕ умрат. За  цивилните, които не са ходили в казарма, които не са подготвени и  се изправят пред риск да изгубят живота си, това е безразсъдно, а не героично.

Така, че това подсказва за още един фактор, който често присъства при идеята за кураж и той е подготовката.

Обикновено често е необходима подготовка преди проява на кураж. И това се изисква заради набавяне на тези психологични ресурси в нас.

Разликата между кураж и безрасъдство е, че куража обикновено изисква определен вид известна подготовка в зависимост от ситуацията.

Модел на проблемите. Видове проблеми.

Ето как аз обяснявам и разделям видовете проблеми. Когато хората се оплакват от проблем, свързан с „настроението“ или някакъв психологичен проблем, винаги можем да разделим причините за него на три части: БИОЛОГИЧНА, ПСИХОЛОГИЧНА и СТРЕС.

За всяка една част си има лек. За биологичната част на проблема е нужно лекарство, за психологичната част е нужно образование (като информацията в момента) или терапия, но за стреса съответното решение е САМАТА ЛИЧНОСТ.

С други думи единствено ЧОВЕК САМ може да си помогне, за да преодолее стреса, като вземе дадено решение.

Ето го илюстрирано в по-долната схема:

модел на проблемите

 

Използвайки аналогия за различните причини на проблемите, може да сравним, че биологичната част на проблема е нашият хардуер, като хардуера на компютъра.

При такъв вид проблем трябва да заменим хардуера, вместо да се опитваме да го поправим със софтуер.

Психологичната част на проблема  разглеждаме като нашия софтуер. Може да имаме идеален хардуер, но ако софтуерът постоянно дава грешки и не ни е полезен, тогава трябва да го сменим с нов или да му „подновим версията“, тоест да си набавим нова информация.

И както вече споменах, единственото решение за справяне със стреса е самият ЧОВЕК.

За жалост обаче, когато сме подложени по-дълго време под въздействието на стрес, това започва да вреди на нашата психология, стил, характер и ни кара да изпитваме така наречената психологична регресия.

Примерно, когато възрастен човек, прекарал достатъчно време под стрес, започва да се държи като дете – състояние на отдръпване назад – регресия.

И ако стресът ни влияе още по-дълго време, това би могло да причини и биологични проблеми, дори увреждане на функциите на мозъка и мозъчната химия.

Тогава вече се налага употребата на лекарство за справяне с биологичен вид проблем, но то би решило само биологичната част.

Въпреки, че някои фармацевтични компании се опитват да ни убедят в противното няма хапче за всеки проблем, лекарствата определено оказват 0% ефект върху справянето с психологичен проблем и също 0% ефект върху справянето със стреса.

Добрата новина е, че между твоята психология ( твоите вътреличностни ресурси ) и стреса (който е извън теб) стои твоята личностна граница.

Затова ти трябва да се научиш да усъвършенстваш своята психология и граница, с цел да третираш стресовите проблеми подобаващо.

 

Самочувствие

Какво е самочувствието? Много често използваме тази дума, но повечето пъти по объркващ и неясен начин.

Това е последното нещо, което ти трябва с цел да имаш трайно задоволство. Това е частта отнасяща се за щастието.

Ако имаме дупки в границите си, защо ли ще ни е да учим как да си използваме емоционалната енергия – тогава тя ще се изчерпи през тях, за това трябва първо да знаем как работят границите ни.

Ако нямаме представа как да си управляваме интелекта и способността за вземане на решения също няма да може ефикасно да използваме емоционалната си енергия.

Но щом сме усъвършенствали другите три части на нашата психология, ще може да вземем емоционалната енергия и да я усъвършенстваме също така.

Като цяло емоционалната енергия може да се раздели на положителна и отрицателна.

Думата, която използвам за отрицателна енергия е СТРЕС.

Стресът не се отнася за специфично събитие или за специфични данни, стресът се отнася за природата на енергията, която идва към теб в околната ти среда и атакува границите ти може би.

Ако някога си работил в „стресова атмосфера” значи е било място с доста отрицателна човешка енергия. Ако си работил в ниско стресова среда, то значи хората наоколо са имали повече положителна емоционална енергия.

Съществуват два вида стрес в света: стрес причинен от болка и стрес причинен от загуба.

стрес

 

 

Както обясних по-горе всеки наш вътрешен ресурс стои на спектър. Ако усъвършенстваме всеки един от тях, значи сме усъвършенствали всичко.

Да, но с емоционалната енергия е малко по-различно.

Предполагам си запознат с термините от физиката – материя и антиматерия. И двете са някак си материя, но са противоположни.

Ако материята се сблъска с антиматерията се получава експлозия, всичко изчезва и се изпарява, ако са били с еднакво количество.

Същото се отнася и за положителната и отрицателната емоционални енергии.

Ако имаш известно количество самочувствие и се сблъскаш с точно толкова стрес, то стресът, който ще нахлуе в теб внезапно неутрализира самочувствието, което си имал. Точно каквото става с материята и анти материята.

Нека да започнем с отрицателната емоционална енергия. Тя съществува на спектър: на единия край се намира ГНЕВЪТ, а на другия край е ТРЕВОГАТА. Ще направя малка забележка: ГНЕВЪТ и ТЪГАТА са една и съща емоция.

Тъгата е просто гняв, който си складирал.

Когато някой човек е тъжен, то той е и ядосан в същото време. Ако някой да плаче, то той може да ти каже, че е тъжен и също може да ти каже, че е ядосан. Но гневът и тъгата са противоположни на тревогата поставени върху отрицателния емоционален спектър.

За пример да кажем, че ядосан банков обирджия обира банка, но изведнъж чува полицейска сирена. Какво ли ще стори той обичайно? Би избягал.

Защо? Поради външно събитие (полицейската сирена) той трупа бавно тревога и вече се мести по-надясно по емоционалния си спектър. Сега гневният банков обирджия е по-тревожен поради външната добавка на тревожна енергия.

Също може да се случи и обратното. Ако някой е прекалено тревожен за нещо, но поради външно събитие се ядоса какво се случва?..

Точно така… спира да бъде толкова тревожен и започва да се мести по-наляво по спектъра и евентуално става неутрален. Гневът и тревогата дори и да са отрицателни емоционални енерги са също противоположни.

Нека да използваме малко думи, макар че те не са перфектното средство за обяснение, за да опишем спектъра по-детайлно.

41 specter-emotions

 

Да видим къде ли би паснала думата ЯРОСТ – по-към левия край на спектъра. Ами, ако използвам думата уплаха – то тя би отишла навътре към дясната част на спектъра.

Ядосан – малко по-към средата, но все още от лявата страна. Вината би се паднала също по-към центъра, но отдясно.

Да видим по-неутрални думи като раздразнен. Раздразнението клони към гнева, но не чак дотам.

Ами нещо наистина неутрално като скука: скуката е емоция и би трябвало да се пада почти по средата на спектъра, но сигурно е съвсем леко по-наляво към гнева. Не сме уплашени, когато ни е скучно, по-скоро сме леко раздразнени.

Естествено за всеки човек е различно. Това е общо пояснение относно думите, които използваме, за да опишем различни състояния, затова ти трябва сам да прецениш какви думи да използваш и къде те ще се озоват на спектъра.

И така, когато имаме еднакво количество гняв и тревога ние сме неутрални и не се чувстваме по никакъв начин. Това е състоянието, когато сякаш не ни се прави нищо и ни е все тая.

Гневът и тревогата са сигнали – те ти казват, че трябва да направиш нещо. Оттук следва, че това което трябва да направиш е да ги трансформираш.

Ще използвам метафора с алхимията. Алхимията от средновековието е била наука за превръщане на черните метали в благородни. Същото може и да се каже относно емоциите – това как да превърнеш отрицателната емоционална енергия в положителна.

Сега ще обясня как да превърнем гнева и тревогата в нещо положително.

42 positive and negative emotional spectrums

 

Положителната емоционална енергия също се намира на спектър. Ще се научим да превърнем ГНЕВА в БЛАГОСЪСТОЯНИЕ, което е от лявата страна на спектъра и ТРЕВОГАТА в УВЕРЕНОСТ, която е от дясната страна на спектъра. Тоест оттук виждаме, че нашето самочувствие е съставено от две неща – увереност и благосъстояние, което си е друг термин за положителна емоционална енергия.

Средата на спектъра е идеално щастие или блаженство. Това е идеалния баланс на благосъстояние и увереност.

Благосъстоянието е майчина, грижовна енергия. Това е мек, женствен вид самочувствие и на всички нас ни е необходимо. Примерно човек, който е прекалено пълен на благосъстояние е много грижовен. Дали обаче е идеално щастлив? Всичките му нужди са покрити, но все пак му липсва нещо. Човек може да е пълен с този вид самочувствие и все още да не е щастлив.

Обратно познаваш ли някой, който е изключително уверен, пълен с тази мъжествена енергия наречена увереност, но в същото време не са му покрити всички нужди в живота. Постоянно няма пари или му липсва грижовност и любов от другите. Много уверен човек, но дали е щастлив? Не. На него му липсва тази другата част от самочувствието.

Затова всички престъпници са нещастни. Може да са много уверени и безскрупулни, но вътрешно са нещастни, защото им липсва тази част от самочувствието наречена благосъстояние.

На всеки, който прави престъпни или детински действия му липсва самочувствие.
Всеки, който е жесток в момента на своята жестокост е нисък на самочувствие.
Това обяснява също, защо има толкова много нещастие на места като проблемни семейства или престъпни банди и прочее.

В крайна сметка ние трябва да запълним тези два вида енергия, за да се чувстваме напълно щастливи. Трябват ни източници, за да го направим, поне докато не станем прекалено добри, за да си ги построяваме сами.

Нашата цел в живота е да израснем, имайки умението да си набавяме тези два вида енергии сами, което е фактор на зрялост. Сега предстои как да го сторим.

Как да конвертираме гняв в благосъстояние и тревога в увереност ?
Положителната емоционална енергия е абсолютно същото нещо като самочувствието. Това да си пълен със самочувствие пък наричаме щастие.

Самочувствието е цялостния антидот за небиологична депресия и тревога. И ще се научим точно как да го построим по начин подходящ за теб. Казвам небиологичен, защото информацията, която ще научиш няма как да помогне, ако имаш генетическо предразполагане затова да се чувстваш по този начин. В такъв случай ще трябва да потърсиш по-специализирана медицинска помощ, но за всички други причини на депресия и тревога информацията ще помогне, ако се практикува.

Отново да кажа благосъстоянието е твоята майчина енергия, когато всички нужди са ти покрити. Метафорично сравнено, ако си автомобил това би било твоето масло.

Увереността е енергия на действие, тя е бащина енергия и ти дава способността да преценяваш риск, загуба или промяна. Ако си автомобил, увереността ще ти бъде бензина.

С цел да се чувстваме еквивалентно щастливи на нас ни трябва еднакво количество и от двата вида самочувствие. Точно както една кола се нуждае от бензин и масло. И двете са вид петрол. Така също и на хората им трябва енергия, за да се движат – емоционална енергия.

Има хора, на които всичките им нужди са посрещнати, но не са щастливи – и това е пример, че заможността не гарантира щастие.

Има и други хора които са много уверени, но не се грижат за себе си, липсва им грижа и от другите – безстрашни независими , но не и щастливи. Ето защо престъпниците и терористите не са щастливи както вече споменах.

От физиката знаем и по-точно от първия закон на термодинамиката, че енергията не може да бъде създадена нито разрушена – може само да се превръща от един вид в друг. Ако чуеш някой, който често казва: „аз не съм гневен човек”, дори и да е спокоен като цяло това не е много вярно. Ние всички сме гневни до някаква степен, всъщност ни трябва гняв – той ни служи за да поправим проблем и енергията не изчезва просто ей така, тя си променя формата, докато не я изразходваш.

Когато работим ние хабим енергия, подобно на метафората, ако сме автомобил. Цялата ни енергия процесира в система, която има две форми – най-общото разграничаване е потенциална и кинетична енергия.

Потенциалната енергия е складирана енергия, която по-късно може да бъде трансформирана, тя е сходна на благосъстоянието. Кинетичната енергия е изразходвана енергия на действие, която може да бъде насочена, определена и после трансформирана.

Трябва да се научим да трансформираме отрицателната енергия в положителна.

Както казах по-рано, стресът е загуба или болка и ако загубата нахлуе през границата ти тя поражда тревога, ако болката нахлуе през границата ти тя поражда гняв. Това е вид  стрес и научихме, че когато казваме НЕ използвайки границата си е първата отбранителна линия срещу него.

Но какво се случва, ако стане прекалено късно, ако стресът вече е проникнал в теб и сега си или гневен или тревожен? Е, вече ти принадлежи – нали помниш, което е в твоята граница е 100% под твой контрол, твое притежание и ТВОЯ ОТГОВОРНОСТ. Затова, никой не може да те накара да се чувстваш ядосан или да се чувстваш разтревожен. Ти си просто гневен или разтревожен и си е твой проблем сега.

Оттук следва да се научим как да овладеем гнева и тревогата. Веднъж щом го сторим, значи какво сме овладяли – всякакъв вид емоционален проблем, който ни се изправи на пътя.

 

 

Стрес

   Стресът е отрицателна енергия, която нахлува през границите на човек.

Стресът като цяло се дели на две части: стрес от болка и стрес от загуба – двете причини за стреса.

Когато те навлязат в границата ни причиняват гняв или тревога, както може да се види в тази диаграма:

стрес

 

Когато стресът успее да нахлуе вътре, тези отрицателни енергии  са в нас и това поражда рани.

Но погледнато от друг ъгъл раните ни могат да бъдат полезни.

В момента няма да навлизам в подробности, затова как те са полезни.

Да спрем да говорим за рани и страдание и да погледнем как може да използваме нашата граница спрямо успеха.

Успехът  като цяло е това да постигнем цел.

Ако желаем да притежаваме цел без да сме положили истински усилия за достигането й тогава страдаме.

Но веднъж щом стратегически сме предприели някакви действия спрямо нея, тогава сме я достигнали и тя вече не е цел, защото я притежаваме.

В такъв случай все едно сме увеличили размера на границата си.

Примерно щом веднъж  сме завършили училище вече притежаваме знание, което не може да ни бъде отнето.

Това прави размера на нашата граница по-голям и ни дава повече самочувствие.

Това си е успех казано просто, но успехът дава ли ни самочувствие – НЕ – той е разграничен.

Това са два отделни процеса.

Успехът означава, че сме си увеличи размера на границата, но не значи че сме запълнили резервоара с повече самочувствие.

Същото може да кажем за човек, който е много успешен, но в същия момент е нещастен, но не може да кажем, че винаги, когато имаме самочувствие сме успешни.

Нека отново да обърна внимание на стреса и концепцията за раздразнимост.

Да си представим, че границата на някой има големи дупки, тогава стресът лесно може да нахлуе, когато си поиска и да си тръгне, когато си поиска.

Това се нарича раздразнимост т.е. когато всяко малко нещо те дразни,  ти ставаш лесно раздразним.

Примерно, някой има хубав ден, само когато околната среда е добра и лош ден всеки път, когато околната среда не е подходяща.

Това значи, че той има големи дупки в границите и позволява на околната среда да му въздейства чрез  тях, което естествено не е добре, защото по този начин се оказва в позицията, в която има работата, която никой не иска, приятелите, които никой не иска следователно живота, който никой не иска.
Е, в подобен случай може да кажем за някого, че е аполитичен от гледна точка на психологията, затова трябва да се стремим да развием и умението за политика до някаква степен.

Политиката е зряла граница плюс  зряла способност за вземане на решения, което обяснено от гледна точка на граници означава да имаме врати вместо дупки и стени, да приемаме сделки, които са победа-победа и да отказваме сделки, които са победа-загуба.

Също така да имаме способността да прощаваме, когато някой преди време ни е предоставил победа-загуба сделки, а впоследствие се е променил и ни е предоставил победа-победа сделки.

Ако се сетиш за някого, който „има зъб” на друг, това означава, че той има стени на границите си т.е. неможе да прощава за минали събития.

Прошката е възможна само, когато някой има врата в границата си.

Помисли си за моментите в които си позволил околната среда  да контролира живота ти или тези, в които си позволил хората да контролират живота ти и ще установиш, че ТИ си разрешил това  да се случи.

В началото описах четирите части на човешката психология и досега обсъдихме как личностната граница работи и как да я използваш в твой интерес, за да придобиеш характер чрез нея.

От тук насетне смятам да разгледам останалите три части: емоционална енергия, идеи/интелект и способността за вземане на решения.

 

 

Врати в границата

врати в границите

‘Вратата’ е контролирана от твоето умение за вземане на решения.

Използвайки умението си да се самонаблюдаваш, решаваш в кои случаи да отвориш ‘вратите’ и в кои да ги затвориш.

Също имай предвид, че „дръжката” на вратата така да се каже е от вътрешната страна, там където е способността ти за вземане на решения, за да може ти да контролираш кога да я отвориш и затвориш, а не да оставяш тази функция на други хора или събития.

Но как да знаеш кога да отвориш или не отвориш вратата ?

Ще смеся малко тази теория с една друга, за която говорих по-рано.

Става дума за вземането на решения.

Решенията биват като цяло два вида: КОНСТРУКТИВНИ или ДЕСТРУКТИВНИ.

Може да наречем също, конструктивните решения, такива от типа ПОБЕДА – ПОБЕДА, а деструктивните решения от типа ПОБЕДА – ЗАГУБА, т.е. с цел някой да победи, друг трябва да загуби.

Дали си някой, който не може да се чувства победител без друг да е изгубил ?

Като цяло всички поведения се делят на ПОБЕДА-ПОБЕДА или ПОБЕДА-ЗАГУБА.

Трябва да се стремиш към ПОБЕДА-ПОБЕДА поведение използвайки вратите на границата си.

През цялото време в живота се случва така, че се появяват различни сделки – психологически сделки между хора и групи. Някои са победа-победа, други победа-загуба.

И да се върна на въпроса, кога да използваш вратата в границата си?

Просто наблюдавай и забелязвай коя сделка каква е и спрямо това вземи нужното решение – дали да отвориш вратата или да я затвориш.

Казано с други думи това е психологическа икономика и тя се извършва между нас през цялото време.

Както споменах по-рано нашата психология може да се раздели на четири части:

-личностни граници

-способност за вземане на решения

-интелект/идеи

-емоционална енергия

Е оказва се, че за всяка една от тях има нещо като валута, която бива търгувана през вратата на твоята граница.

Имената на тези четири валути са: сила (издръжливост) на границата ти, свобода е валутата за решенията ти, валутата за идеите и интелекта ти е време и валутата за емоционалната ти енергия или самочувствие е любов (научно казано е валута).

Това са валутите!

Това са нещата, които са стойностни в живота на един човек, по-ценни са от парите, защото са способни да се търгуват в размяна на пари.

И така има една невидима психологическа търговия през цялото време в нашия живот, която се случва и ако си бил ощетен някога по някакъв начин най-вероятно е било, поради дупки в границите.

Сигурно си имал доста дупки вместо врати.

Вратите в границите ти служат като цяло да разпределят ресурсите в тях.

 

Скаларност

Атомът има сходна структура с тази на клетката, която пък е сходна по конструкция на човек, който е микро космос на света и т.н.

На по-ниско ниво имаме атоми, клетки, органи, индивиди, а на по-висше ниво имаме семейства, общества, държави, планети, слънчеви системи и прочее. Всеки елемент от тези нива си има своя граница тя е това неприкосновено нещо във всеки един разгледан аспект.

От часовете по биология, знаем, че клетките са обвити в нещо наричащо се мембрана, която пропуска полезните вещества и изхвърля вредните. Е, това е вид граница относно клетъчната система.
Ето така работи зрялата граница – пропуска добрите ‘вещества’ от живота и не позволява на лошите да преминат.

Незрялата, детинска граница не е способна до такава степен на тази функция, от което идват множество проблеми.

Нещо друго, което може да се наблюдава е примерно, ако се сетиш за човек, който е бил ранен емоционално или е получил някакъв вид травма в живота си или човек, който изглежда твърде резервиран, твърде затворен за странични идеи. Това което наричам в случая е, че подобен тип хора са развили СТЕНИ така да се каже.

Ако клетката е с подобна мембрана (стена) то тя би загинала поради глад.

Сравнено с границата на държава, може да кажем, че това би било Северна Корея – без много външни взаимодействия, без културен и търговски обмен и прочее.

От такъв аспект човек с прекалено много стени в границата си е до някаква степен равен на незрял на човек с дупки в границата.

Човек “гладува” или е самотен, когато има стени в границата.
Та какво е решението: Това, което остава като възможност е по-зрял модел т.е. човек да развие така да се каже ВРАТИ в своите граници.

Модел на проблемите

Може да разделим причините за даден проблем на три части: БИОЛОГИЧНА, ПСИХОЛОГИЧНА и СТРЕС.

И за всяка една част си има свои лек. За биологичната част на проблема е нужно лекарство, за психологичната част е нужно образование (както информацията в момента) или терапия, но за стреса единственото решение е САМАТА ЛИЧНОСТ.

С други думи единствено ТИ самия, може да си помогнеш затова да преодолееш стреса като вземеш дадено решение.

Ето го илюстрирано в по-долната схема.

модел на проблемите

 

Може също така да използваме аналогия за различните причини на проблемите. Все едно биологичната част на проблема ни е нашият хардуер, като хардуера на компютър.

Тогава при проблем трябва да заменим хардуера, вместо да се опитваме да го поправим със софтуер. Психологичната част на проблема може да разгледаме като нашия софтуер. Може да имаме идеален хардуер, но ако софтуера е стар и не ни е полезен тогава трябва да го сменим с нов, тоест да си набавим нова информация.

Друго нещо, което се случва е, че когато прекарваме известно време под въздействието на стреса и това, което той причинява започва да вреди на нашата психология, нашия характер, стил и ни кара да изпадаме в състояние на психологична регресия.

Примерно, когато възрастен човек, прекарал достатъчно време под стрес започва да се държи като дете – състояние на отдръпване назад – регресия. И, ако прекара още по-дълго време в стрес това причинява биологични проблеми и увреждане на функциите в мозъка или мозъчната химия.

Оттам вече се налага употребата на лекарство за справяне с този вид проблем, но то би решило само биологичната част въпреки, че някои фармацевтични компании се опитват да ни убедят в противното, лекарствата определено оказват 0% ефект върху справянето с психологичен проблем и също 0% ефект върху справянето със стреса.

Има граница между твоята психология и твоите ресурси и стреса, който е отвън.

Затова ти трябва да се научиш да усъвършенстваш своята психология и граница с цел да третираш стресовите проблеми подобаващо.

Идентичност

   Когато границата ти има големи дупки идентичността ти започва да стои под въпрос. Тя би била неясна и неоформена.


идентичност

   На първата снимка не се разбира каква е границата ти: може да е кръг, може да е друга фигура и т.н.

С други думи , ако нямаш предпочитания т.е. неща, на които да казваш ДА и неща, на които да казваш НЕ, значи нямаш много добре определена идентичност.

Ако се съгласяваш с всичко и правиш, каквото другите искат просто ей така, значи нямаш добре изразена идентичност.

Казано просто границата е това, което ти дава предпочитания, мнения и позиция за различни неща в живота и разпределя ресурсите ти.

Примерно, ако аз кажа, че харесвам кучета, а не харесвам котки и обичам рок, а не обичам фолк или предпочитам германски коли пред френски това грубо би ти дало по-голяма представа какъв съм според предпочитанията ми.

Да имаш предпочитания е това, което обуславя идентичността ти за пред другите.

Дупките в границата ти са също причината, когато имаш проблем в живота и природата му е много неясна, неточна и използваш неясен език, за да го обясниш.

Всеки път, когато използваш относителен език проблемът е свързан с границата. Границата е това, което прави проблема да е в нея или извън нея и да използваш точен език.

Другото нещо, което позволява границата ти, когато имаш широко отворени дупки е хората да имат моментален безпрепятствен достъп до психологическото ти злато т.е. твоите ресурси – свободна воля, емоции и идеи.
Обърни внимание на по-долната илюстрация!

злато

 

Това позволява на стреса (отрицателната енергия) да нахлуе много лесно в твоето пространство, което оттам води до най-различни проблеми.

Е, когато усетиш, че имаш дупка в границата си и външни фактори и хора започват да ти влияят на психологическото „злато” , просто запуши дупките!

В този случай границата ти се явява като вид щит.

 

щит

 

 

Ако границата ти е солидна т.е. имаш преференции и вече обособени предпочитания, тогава стресът ще отскочи от нея.

Стресът не се отнася за определено събитие, той е просто отрицателна емоция.

И границата ти е първата защита против него. Както по-нататък ще обясня стресът идва от две причини: болка или загуба.

Помисли за всичките стресови случаи, които си имал и ще видиш, че те спадат или към категорията за стрес от болка или към категорията стрес от загуба или към двете категории заедно.

Примерно, когато казваме: „Ти ме караш да се ядосвам” или „Ти ме караш да се тревожа”, реално никой не ни кара да се ядосваме или тревожим.

Това, което става, е че имаме дупки в границата си и позволяваме на отрицателната енергия (стрес) да ни въздейства и да ни поставя в тези състояния на гняв или тревога.

Както казах и по-рано това е причинено от дупките в границата ни или местата и моментите, където употребяваме думите „би трябвало”, например: „Той би трябвало да се държи еди как си..”, „Тя не би трябвало да прави така…”.

Всеки път, когато използваме думите би трябвало, желаем да контролираме нещо, което не е под наш, нещо което е извън нашата граница и което от своя страна причинява дупки в нея, и така отрицателни явления и събития могат да ни въздействат.

Друг пример за дупки в границите ни е, когато хабим положителна енергия върху нещата, които не контролираме.

Единствената времева рамка, в която сме способни за вземане на решения е настоящето, от което следва, че нямаме, контрол върху миналото и бъдещето.

За пример, когато хабим енергия върху миналото ние страдаме т.е. , когато съжаляваме за минали събития и прочее. Това показва, че имаме дупка в границата ни през която хабим положителната си енергия, която може да използваме за нещо конструктивно сега в настоящето.

Миналото е свършило и никога няма да се върне, така че няма смисъл да мислим и съжаляваме за него.

Същото се случва, когато хабим излишна енергия в бъдещето. Това е примерно, когато се тревожим прекалено много за дадено събитие.

Все едно искаме на 100% да контролираме какво точно ще се случи, което е практически невъзможно и по този начин изразходваме положителната си енергия.

Ами я да видим, когато ревнуваме. Ревността е страдание за бъдещето, в което ние подозираме, че някой ще притежава повече от нас.

Отмъщението е също страдание. Отмъщението е нашето желание, затова да контролираме нещо от миналото чрез нашия гняв.

Та ето как тези понятия като добродетели или пороци, могат да се свържат и да се дефинират от науката по този начин.

Страдание

Какво всъщност означава страданието? Това е една от тези общи и неясни думи, която използваме.

Страданието в този вид теория е просто дефинирано като изхабяване на енергия върху неща, които не контролираме.

По-подробно може да го разгледаме от следващата диаграма по-долу.

09 nature of suffering

 

 

Това, върху което имаме 100% контрол са нещата в нашата личностна граница, неща като нашите емоции, компетентност, умения, вярвания, идеи и способността ни за вземане на решения – нашите психологични ресурси.

Това, върху което нямаме контрол или 0% контрол са нещата извън нашата личностна граница – неща като времето, икономиката, компанията, други хора , които имат техни граници – шефа, половинката и т.н.

 

Пример за страдание би бил да закъсняваш за работа и да си заседнал в задръстване. Тогава може би ще си ядосан, може да псуваш, да бибиткаш, да викаш и т.н. , но без резултат.

Единственото, което правиш е да хабиш енергия върху неща, които не контролираш т.е. един вид страдаш.

Друг показател затова, че страдаме, е когато използваме със сериозна умисъл фразата би трябвало.

Примерно: “Тя би трябвало да се държи така” или “Хората би трябвало да са добри” или “Шефа би трябвало да ме повиши“. Това показва, че искаме да контролираме неща, които не са под наш пълен и пряк контрол. Хабим енергия върху неконтролируемото.

Така, че ако не друго разбери тази концепция!

Самонаблюдавай се и забелязвай кога си хабиш енергията върху неща, които не контролираш !

Всъщност това, което става, когато страдаш, е че страдаш през места, които наричам дупки в границата ти. Т.е. пропуски в твоя характер и психология.

Представи си за момент, че положителната ти енергия (самочувствие) е като бензин, а границата ти е резервоара. Когато страдаш все едно имаш пробит резервоар и цялата течност изтича бързо през дупките.

Дупките просто казано са места, където имаме проблем с това да казваме думата НЕ и да чуваме НЕ от други хора.

 

Така, че може да направиш следното лесно упражнение: напиши на лист хартия места в живота си, където страдаш. Къде хабиш енергия неефикасно върху неща, които не контролираш и не можеш да контролираш?

Напиши няколко!

Добре! Тези неща, които написа, за които страдаш показват, че имаш дупка в границата относно тях. Това са места където „щита” в живота ти има процеп. Места, където имаш трудности с това да приемеш отхвърлянето и провала.

Всъщност никой от нас няма идеална личностна граница. Всички имаме известни дефекти в нея.

Друг показател за това до каква степен имаш дупки в границата си е идеята за ИДЕНТИЧНОСТ.